Струпване на двойни съгласни в българската дума

Двойни съгласни се получават на морфемна граница на дадена дума, когато се “допират” представка и корен или корен и наставка и когато крайният звук на единия елемент съвпада с началния звук на другия – над|давам, воен|на. При изговор се удвояват, а морфологичният принцип на правописа държи отбелязването им писмено. Ето някои основни случаи на двойни съгласни:

• Удвояват се съгласните [т, д, с, з], когато са крайни елементи от представките, а началната съгласна от корена на думата е същата: от|тук, зад|дунавски, под|давам се, над|давам. Представките зад-, под-, над- могат да се свързват с корена на дума, която започва със звук [т] – под|тик, под|точка, над|тичвам. При изговор се получава обеззвучаване (регресивна асимилация по звучност) и се изговаря удвоено [тт]. Но при изписване се отразява буквено различието [д-т], тъй като водещ е морфологичният принцип.
• При “допир” на коренни морфеми в сложни думи [т-д] – пет|дневен, пет|десет, шест|десет – в изговора протича асимилация по звучност [дд], която не се отразява писмено.
• Други представки, които предизвикват графично удвояване, са завършващите на -з: без|зъб, из|зида, раз|зеленея. При изговор се получава асимилация на [с] от тези представки, когато следва корен на дума, започващ със [с] и се изговаря удвоено [сс]: [бес-съдържателен, исскоча, иссипвам, рассъня]. Но поради морфологичния принцип това обеззвучаване не се отразява, тоест запазва се непроменено изписване на тези представки: без|съдържателен, из|скоча, из|сипвам, раз|съня.
• В края на думата се получава удвояване [тт], което се изговаря и пише, когато се членуват съществителни от ж.р., които завършват на -т и към които се прибавя членната морфема -та [-т+та]: радост|та и когато се членуват числителни, завършващи на -т: шест|те, пет|те, двайсет|те. Особеност е, че при думи като мощ, нощ, свещ това струпване не се отбелязва графично (защото щ = шт), отбелязва се само членът -та: нощ|та. Графично не се използва буквата щ при отбелязване на членувани форми при думи като пустош|та. Във формите за множествено число няма струпване на съгласни: нощ|и, радост|и.
• Удвояване [нн], което се изговаря и пише, се получава, когато изпада e от наставка -нен при прилагателни имена във формите им за женски, среден род ед. ч. и в мн.ч.: каме|нен – камен|на, камен|но, камен|ни. В случаите, където гласната [е] не изпада, няма удвояване: глинен, глинена, глинено, глинени.
  • Когато от същите прилагателни на -нен се образуват съществителни, отново се появява струпване: ко|нен > кон|ни (състезания); кон|ник. Важното е, че тези двойни съгласни принадлежат към различни съставни елементи от морфемния строеж на думата: морфеми на думата (корен, представка, наставка).
• Удвояване и в изговора, и в правописа на [вв] има при някои глаголи на -ва(м): реввам, пиввам.
• Удвояване на съгласни и в изговора, и в правописа се наблюдават и в други случаи, като тенденцията е към увеличаването им. Отново това на случаи на морфемна граница при сложни думи: прес|среща, секс|символ, бизнес|среща;
• Удвояване на съгласни се среща в някои собствени имена и думи от чужд произход: Аллах, Теллалов, Моллов, Анна, молла, осанна, манна, данни, Сакскобургготски (Сакс-Кобург-Гота).